Сенна хрема

Първото описание на сенната хрема срещаме в трудовете на Гален-един от най великите лекари от Античността. Около 100 години след него Ван Хелмонт отбелязал сезонността на възникване на задух, която било възможно да се дължи на въздействието на цветния прашец. Едва през 1819 година, обаче, английският лекар Джон Босток направил официално съобщение в Лондонското медико-хирургическо общество, описвайки историята на своята собствена болест, която той нарекъл сенна хрема.Малко по-късно, през 1873 година, английският лекар Блекли, който също както и Босток, страдал от сенна хрема, дава изчерпателно описание на симптомите на сенната хрема. И ако до появата на неговата работа много от лeкарите считали, че причина за заболяването е прахът, слънчевата светлина или ароматът на цветята, то Блекли събрал първите убедителни доказателства за това ,че сенната хрема се дължи именно на цветния прашец.

Прояви на сенната хрема:

Страдащите от сенна хрема най-често се оплакват от често кихане,от водниста и бистра хрема, от чуство за парене и сърбеж в очите и носа, от подуване на клепачите, от спастична кашлица и др. като тези оплаквания се появяват в периода на цъфтеж на дърветата и тревите.В по-тежките случаи могат да се наблюдават и прояви на задух, дължащи се предимно на спазъм на дихателните пътища.

Лечение на сенната хрема:

• * Конвенционална (алопатична) терапия
• * Хомеопатична терапия
• * Нутритерапия