Бронхиална астма

Какво представлява бронхиалната астма?

Бронхиалната астма представлява алергично хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което се характеризира с повтарящи се пристъпи на задух.Последният се дължи на преходен спазъм на мускулатурата на дихателните пътища, оток на бронхиалната лигавица и свръхсекреция на бронхиалните жлези.От бронхиална астма страда около 5% от населението. За съжаление нейното разпространение непрекъснато расте и тя започва от все по-ранна възраст, като вече не са рядкост доказаните случаи на бронхиална астма при деца на 2-3 години.

Кой боледува от бронхиална астма?

Много често и при бронхиалната астма, както и при сенната хрема, е налице наследствено предразположение, т.е. единият от родителите или и двамата стрдат от алергично заболяване , било то бронхиална астма, сенна хрема, кожна алергия и т.н. Към развитието на бронхиална астма предразполагат честите вирусни или бактериални инфекции на дихателната система, хроничните хреми и синузити, носната полипоза, хроничният бронхит и бронхиектазната болест, честите пневмонии и др., особено ако тези заболявания започнат в ранната детска възраст, когато имунната система все още е в процес на формиране. Много голям е рискът и при деца, при които вече е налице установена алергия – сенна хрема, хранителна алергия или хронична уртикария, например, тъй като при тях е налице алергична пренастройка на организма.Към развитието на бронхиална астма предразполагат голямата промишлена замърсеност на околната среда, все по-голямата химизация на нашия живот и работата при вредни условия – работа при запрашен въздух, работа с химикали и др.Категорично е доказана и връзката между тютюневия дим и бронхиалната астма.

Форми на бронхиална астма

Най-общо различаваме две основни форми на бронхиалната астма – неинфекциозно-алергична ( атопична ) и инфекциозно-алергична.

Неинфекциозно-алергичната бронхиална астма най-често се причинява от следните неинфекциозни алергизиращи вещества – алергени :

• Растителни алергени – цветен прашец от дървета и треви.
• Домашни алергени – домашен прах, пърхут от животни, пера, перушина, косми и др.
• Хранителни алергени – мляко и млечни продукти, соя, яйца, риба,меса, зеленчуци или плодове.
• Химически алергени – бои, консерванти, оцветители, стабилизатори, изкуствени торове и др.
• Лекарствени алергени.

Инфекциозно-алергичната бронхиална астма се причинява от вируси, бактерии, гъби, плесени, бацили, паразити и др., като водещо значение имат вирусните инфекции.

Нерядко е налице смесена форма на бронхиална астма, роля за която играят и неинфекциозни алергизиращи вещества и инфекциозни причинители

За провокирането на астматичен пристъп роля играят и атмосферните условия.Установено е, например, че хладният въздух предизвиква повишена възбудимост на дихателните пътища при страдащи от бронхиална астма. Ето защо най-неблагоприятни за тях са дните, когато времето е хладно и неустойчиво. Трябва да се отбележи обаче и неблагоприятното въздействие върху дихателните пътища на горещия и сух въздух.

Преди повече от 300 години Дж. Флоиер обърнал внимание на възникването на пристъпен задух след физическо натоварване. Чувствителността на страдащите от бронхиална астма към физическите натоварвания е доста различна – от пълна непоносимост дори към минимални натоварвания до добра поносимост към умерени и дори големи натоварвания. При повечето от хората, включително и при болните от бронхиална астма, дихателните пътища се разширяват по време на физически натоварвания. След края на физическото натоварване дихателните пътища при здравите хора бързо възвръщат изходното си състояние, а бронхиалната проводимост никога не намалява повече от 10 %. При страдащите от бронхиална астма след краткотрайно разширение на дихателните пътища, през първите 2-3 минути от физическото натоварване, настъпва спазъм. Той е много силно изразен и през първите 5-10 минути след края на натоварването. Към спазъм на дихателните пътища по време и след физическо натоварване, предразполага и замърсяването на въздуха с различни газове и прахови частици. При много от хората с бронхиална астма е установено и наследствено предразположение към спазъм на дихателните пътища по време на физическо натоварване. Увеличеното количество въздух, което преминава през дихателните пътища по време на физическо натоварване, предизвиква охлаждане на бронхите. То пък от своя страна се съпровожда от повишено топлоотдаване на покриващата ги лигавица, което води до нейното изсушаване. Това предизвиква дразнене на рецепторите на вагусовия нерв в дихателните пътища, с последваща поява на спазъм. Охлаждането на дихателните пътища ,настъпващо при хипервентилация, може да действа и директно на гладките мускули на бронхите, предизвиквайки тяхното съкращение. Освен това е установено, че по време на физически натоварвания, при някои хора с бронхиална астма, се увеличава количеството на хистамин и на други вещества в кръвта, отоговорни за поява на алергична реакция. Особено неблагоприятна за хората с бронхиална астма е комбинацията на физически натоварвания с вдишване на студен въздух. Доказано е, че физическите упражнения на открито, при ниска температура, предизвикват по-силен спазъм на дихателните пътища, отколкото тези в топло помещение. Охлаждането не само на дихателните пътища, но и на кожата, води до сериозни изменения на дишането. При болни от бронхиална астма е регистрирано възникването на пристъп при бързо, особено внезапно, охлаждане на кожата.

Често за възникването на пристъп на бронхиална астма роля играе и психическото състояние на страдащия от това заболяване. Установено е, че такъв пристъп може да бъде провокиран от страх, гняв и други силни емоции.

Прояви на бронхиалната астма

Най-характерни за бронхиалната астма са пристъпите на задух, извън които, най-често, болният няма никакви оплаквания. В развитието на един пристъп можем да различим три основни фази:

1.Фаза на предвестниците на пристъпа. Тази фаза настъпва няколко минути, часове, а понякога и дни преди пристъпа и се характеризира с различни по характер и интензивност симптоми: обилна и водниста хрема, кихане, чувство за сухота и дразнене в носа и очите, пристъпна кашлица със затруднено отделяне на храчки и др. Изброените по-горе симптоми могат да се съпровождат от главоболие, отпадналост, гадене, чести позиви за уриниране, повишена раздразнителност,промени в настроението и т.н.

2.Фаза на задух .Тази фаза се характеризира с поява на силен пристъпен задух, като най-затруднено е издишването. Задухът се съпровожда от чувство за силно безпокойство и от усещане за стягане в гърдите. Често пристъпът на задух настъпва през нощта и в тези случаи не рядко липсват предвестници. Нощната честота на пристъпите е по-голяма, тъй като тогава надбъбреците отделят най-малки количества кортизол и катехоламини – вещества с противоалергично действие, а от друга страна тогава активността на вагусовата нервна система е най-висока ( тя отговаря за повишения тонус на гладката мускулатура на дихателните пътища и нейната свръхактивност може да предизвика спазъм на тази мускулатура ). По време на пристъп вдишването става много кратко, а издишването става много по-продължително ( 2-4 пъти по-дълго ) и се съпровожда от свиркащи и свистящи хрипове, които често се чуват и от разстояние. При някои болни по време на пристъп вдишването и издишването са еднакво затруднени. Опитвайки се да облекчи дишането болният заема принудителна поза, при която усещането за недостиг на въздух и за задух са по-слаби. Болният е седнал с наклонено напред тяло и с лакти, които са опрени в коленете или се захваща за някаква опора – облегалка на стол, край на маса, перваз и др. В повечето случаи лицето е бледо, а в по-тежките случаи и със синкав отенък и е покрито със студена пот. При вдишване ноздрите на носа се разширяват. Гръдният кош се намира в положение на максимално вдишване и в дишането се включват мускулите на раменния пояс, на гърба, на гръдния кош и на коремната стена. Често шийните вени са изпъкнали. В някои от случаите дишането се прекъсва от спастична кашлица, която обикновено е суха. Ако има храчки, обикновено те са оскъдни, гъсти и се отделят много трудно, като това най-често става в края на пристъпа. Пулсът е слабо напълнен и учестен. Горната граница на кръвното налягане се снижава, а не рядко долната граница на кръвното се повишава, като при някои болни е налице тенденция към изразена хипертонична реакция.

3.Обратно развитие на пристъпа. Пристъпът на задух може да завърши бързо, без каквито и да било видими последствия за белия дроб и сърцето. За щастие, сравнително много по-рядко пристъпът може да се задълбочи и да доведе до развитие на дихателна недостатъчност и до нарушение в сърдечно-съдовата дейност. След пристъпа напрежението бързо отслабва, а настроението се повишава. Не рядко болният има повишена жажда, а някои изпитват силен глад.

Лечение на бронхиалната астма

• Конвенционална (алопатична) терапия
• Нутритерапия
• Хоемопатична терапия:

Хомеопатичното лечение на бронхиалната астма е изключително трудно и изисква задълбочено познаване както на самото заболяване, така и на класическите лекарствени средства. Това налага терапията да се осъществява само от лекар.

Ако страдащият от бронхиална астма продължително време е приемал конвенционални лекарствени средства и особено кортикостероиди, то преминаването към хомеопатично лечение трябва да става особено внимателно. В началото се провежда паралелно лечение и с хомеопатични лекарства, и с конвенционални такива, в постепенно намаляващи дози. При настъпване на остри и мъчителни кризи, неповлияващи се добре от хомеопатични медикаменти, винаги може да се прибегне до използване на класически бронходилататори, каквито са бета – 2 адреномиметиците, за които вече стана въпрос.

За де може да се проведе успешно хомеопатично лечение на бронхиалната астма трябва да се изяснят наколко основни момента:

• Характеристиките на бронхиалните пристъпи, за да могат да се подберат най-подходящите хомеопатични лекарства за овладяване на съответните симптоми – задух, кашлица и т.н.
• Индивидуалната реактивност на болния, за да може да се назанчи хомеопатично лечение, което да доведе до постепенно, но трайно подобряване на състоянието.
• Степента на тревожност. В много от случаите състоянието на нервната система врияе върху хода на заболяването и върху отключването на астматични кризи, а съществуват редица хомеопатични медикаменти, които биха могли успешно да премахнат нервното напрежение.
• Причинителят на заболяването ( ако това е възможно ). В някои от случаите с бронхиална астма познаването на нейния причинител може да помогне много за хомеопатичното и повлияване.

Тук ще се спрем само на симптоматичните хомеопатични медикаменти. За трайното повлияване на бронхиалната астма, посредством назначаване на хомеопатично лекарство за индивидуалната реактивност на болния, са необходими задълбочени познания, които притежава единствено лекарят – хомеопат.

1. Хомеопатични лекарства при преобладаваща свръхсекреция от бронхиалните жлези, с последващо задръстване на дихателните пътища.

• Ипека. Този хомеопатичен медикамент е препоръчителен при астматични кризи, при които обилните бронхиални секрети предизвикват спастична кашлица, нерядко стигаща до повръщане. Възможно е да има съпътстващо гадене и повишено отделяне на слюнка. Препоръчително е няколко пъти дневно да се приемат по 5 гранули в разреждане 5 или 9 СН.
• Блата ориенталис. Индикация за прибягване към това лекарство е свиркането на гърдите, което често се чува и от разстояние. То се дължи на силно задръстване на дихателните пътища от секрети. Не рядко астматичната криза е предизвикана от домашен прах или друг алерген. За втечняване на секретите и за по-лесното им отхрачване ще спомогне неколкократното дневно приемане, под езика, на разстояние от храненията, на по пет гранули в разреждане 5 СН.
• Калиум карбоникум. Ако е налице свръхсекреция на бронхиалните жлези, а секретите са гъсти и се отхрачват трудно под формата на сивкави зърнисти материи, то тогава може да се мисли за Калиум карбоникум. В подкрепа на изписването на този медикамент ще бъде настъпването на кризата между 2 и 4 часа сутринта. За предотвратяване на такава криза е препоръчително вечерта да се приемат пет гранули в разреждане 9 или 15 СН.

2. Хомеопатични лекарства при преобладаващ спазъм на дихателните пътища, придружен от оток на бронхиалната лигавица.

• Арсеникум албум. Когато е налице преобладаващ бронхиален спазъм, изразяващ се в силен задух, особено ако такъв настъпва през нощта между 1 и 3 часа, винаги трябва да се мисли за този медикамент. В подкрепа на неговото използване ще бъдат силната възбуда и тревога на болния. За предотвратяване на нощен пристъп е препоръчително да се приемат по пет гранули, в разреждане 9 или 15 СН, към 17 – 18 часа.
• Купрум металикум. Това хомеопатично лекарство води до релаксация на гладката мускулатура, включително и на тази на дихателните пътища, което го прави изключително ефикасно, когато става въпрос за бронхиален спазъм. Купрум металикум повлиява особено добре нощните спазми на дихателните пътища и тези, предизвикани от физическо усилие или студ. За целта през 15 –20 минути се приемат по 5 гранули, в разреждане 5 или 9 СН.
• Антимониум тартарикум. Към това лекарство може да се прибегне, когато задухът е придружен от задушаваща, къртеща кашлица с много трудно, дори невъзможно, отхрачване, В тези случаи не рядко са налице посиняване на кожата, студено изпотяване и пулсиране на ноздрите. В момент на пристъп, за да се улесни втечняването на секретите и тяхното отхрачване, е препоръчително да се приемат по пет гранули в разреждане 5 СН. Между кризите, за да се намали бронхиалната секреция, е препоръчително ежедневно да се приемат по 5 гранули в разреждане 15 СН.
• Ако през нощта редовно настъпва пристъп на суха, лаеща кашлица, е удачно с профилактично цел вечерта да се приемат 5 гранули от медикамента Дрозера, в разреждане 9 или 15 СН.
• Самбукус нигра. При нощни пристъпи на лаеща кашлица, придружени от пълно запушване на носа и водащи до задушаване, може да помогне приемането на пет гранули от този медикамент в разреждане 5 СН.
• При настъпване на астматична криза всяка вечер, в момента, в който болнят си ляга, от полза може да бъде приемането един час преди лягане на пет гранули от медикамента Аралия рацемоза, в разреждане 5 СН.
• Пумон хистамин. Това хомеопатично лекарство се изписва системно при всякакви дихателни алергии, с цел да се намали чувствителността на организма към алергизиращите вещества. За целта е препоръчително ежедневно да се приемат по пет гранули, в разреждане 15 СН.
• Спеифична хипосенсибилизация