Стандартното лечение на алергиите

Протектори на мастоцитите:

Някои от тези препарати също упражняват антихистаминово действие. Основното при тях обаче е, че те стабилизират мембраните на клетките, които са богати на хистамин - мастоцитите. По този начин се блокира отделянето от тези клетки на веществата, посредством които се осъществява алергичния отговор. Към протекторите на мастоцитите спадат лекарства като Бикромат, Кромолин, Кузикром, Интал, Кетотифен, Задитен и др.Протекторите на мастоцитите най-често се използват за профилактика на алергиите. Благодарение на тези медикаменти могат да бъдат намалени честотата и тежестта на алергичните прояви. Пак благодарение на протекторите на мастоцитите може да отпадне и необходимостта от приложение на по сериозни и с повече странични действия противоалергични медикаменти, каквито са например глюкокортикоидите. Протекторите на мастоцитите, обаче, също имат странични действия като намаляване на вниманието, сънливост, световъртеж и др. и почти всички от тях са противопоказани при бременност.

* Селективни бета 2-адреномиметици.

Те стимулират специфични рецептори на симпатикусовата нервна система, намиращи се в дихателните пътища, което води до разширяване на последните с последващо подобряване на дишането. В лечението на бронхиалната астма лекарствата, принадлежащи към тази група се използват предимно под формата на шпрейове за инхалация по време на остър астматичен пристъп. В тези случаи те имат много бърз бронхоразширяващ ефект. За целта, обаче, болният трябва да бъде обучен да ги използва правилно. Важно е да се изтъкне, че не е желателно да се правят повече от две вдишвания на шест часа. Ако липсва желаният ефект от приложението на селективни бета 2-адреномиметици, то вместо да се прибягва към по-честото им използване трябва да се направи консултация с лекар. В тези случаи специалистът обикновено прибавя други антиастматични лекарства. Към групата на селективните бета 2-адреномиметици спадат: Кленбутерол, Беротек, Салбутамол, Вентолин, Серевент, Триквинол и др. Някои от тях се синтезират и под формата на таблетки и ампули, а за децата те се произвеждат във вид на сиропи. Страничните ефекти на повечето от тези медикаменти се изразяват в поява на леко безпокойство, на леко треперене и на сърцебиене, на главоболие и др. Особено внимателни по отношение на тяхното използване трябва да бъдат хората, при които освен бронхиална астма са налице и повишена функция на щитовидната жлеза, заболявания на сърдечно-съдовата система, захарен диабет, високо кръвно налягане и др. Същото важи и за бременните жени. Без консултация с лекар те не бива да приемат никакви медикаменти.

* Фосфодиестеразни инхибитори-метилксантини.

Те действат директно върху гладката мускулатура на дихателните пътища, предизвиквайки нейното отпускане и водейки по този начин до разширяване на бронхите. Метилксантините се произвеждат под формата на таблетки и ампули. Главни техни представители са Еуфилин и Новфилин. Разработени са и форми с удължено действие, позволяващи по-рядкото им приемане, каквито са Теоплюс и Теотард, например. Страничните действия на тази група лекарства се изразяват в: гадене, повръщане, нервност, безсъние, главоболие, световъртеж, сърцебиене, колапс и др. Противопоказания за тяхното използване са: прекаран сърдечен инфаркт, нарушения на сърдечния ритъм, тежка сърдечна недостатъчност и др.

*М-холинолитици.

Най-общо, те блокират действието върху дихателните пътища на вагусовата нервна система. Тя повишава тонуса на гладката мускулатура на бронхите и при хора със съответно предразположение предизвиква спазъм. Най-известният представител на тази група лекарства е Атровент, произвеждащ се под формата на шпрей. Страничните му действия се изразяват в сухота на лигавиците, разширяване на зениците с чувство за дразнене от светлината, преходни проблеми със зрението и др.

Алфа-адренергични агонисти:

Те спомагат за бързо отпушване на носа, но много от тях са с относително висока токсичност и към тях могат да се развият явления на привикване.Към групата на алфа-адренергичните агонисти спадат Нафазолин, Олинт, Ксилометазолин, Отривин, Африн, Тизин и др. Прилагани по-дълго или в по-големи дози някои от тях могат да предизвикат парене, сухота или увреждане на носната лигавица, световъртеж, главоболие, сърцебиене, безсъние и др.И към тези медикаменти трябва да се прибягва след консултация с лекар, поради което няма да се спираме подробно на тях.

СПЕЦИФИЧНА ХИПОСЕНСИБИЛИЗАЦИЯ

Това е метод, с помоща на който се понижава чувствителността на организма към алергизиращото вещество. За целта, по специална схема, разработена от алерголог, на болният се дава минимално количество от това вещество (най-често то се инжектира подкожно, но могат да се използват и шпрейове), за да може организмът постепенно да свикне с него и да бъде отстранена тази свръхчувствителност, с която той реагира. Обикновено се правят около 40 инжекции ( по 2-3 седмично ). В специализираните отделения може да се премине и ускорен курс на хипосенсибилизация, когато инжекциите се правят по-често, но в тези случаи е налице повишен риск от усложнения. Този вид лечение е препоръчителен в случаите, когато е невъзможно да се отстрани контактът на болния със съответния алерген. Специфичната хипосенсибилизация трябва да се провежда само в специализираните алергологични кабинети под наблюдението на лекар. Нейният ефект е най-добър при свръхчувствителност към цветен прашец и плесени и е по-малко задоволителен що се касае до алергиите към домашен прах, пух и перушина. Лечението може да се провежда с един единствен алерген или със смес, съдържаща не повече от 3-4 алергена, намиращи се в ботаническо родство помежду си. При сенна хрема и бронхиална астма, дължаща се на алергия към цветния прашец, провеждането на хипосенсибилизация се прави в периодите на отсъствие на цветен прашец във въздуха – през есента и зимата. По време на цъфтежа не се провежда инжектиране на съответния растителен алерген или група алергени. Инжектирането на алергизиращи вещества, получени от домашен прах, може да се провежда целогодишно. Важно е да се отбележи, че хипосенсибилизацията се провежда само в периоди на ремисия, т.е. когато липсват каквито и да било алергични оплаквания. Тя трябва незабавно да се прекрати при обостряне на бронхиалната астма, при поява на уртикария или на други симптоми, дължащи се на свръхчувствителност, а също и при повишаване на температурата на тялото или при обостряне на съпътстващи заболявания. Противопоказания за провеждането на специфична хипосенсибилизация са автоимунните заболявания, захарният диабет, тежките чернодробни и бъбречни увреждания, недостатъчност на кръвообръщението, язвена болест, туберкулоза, ракови заболявания, напреднала бременност и др.

Обикновено лечението продължава до достигане на трайно подобрение на състоянието на болния и за това са необходими 2-3 години. При правилно проведено лечение, такова трайно подобрение настъпва при 40-50 % от хората с алергия, а положителни резултати се отбелязват в 75-95 % от случаите.

Спецефечната хипосенсибилизация е най-популярна в Германия, Англия и Финландия, където тя представлява обичаен метод на лечение на алергичните заболявания.

Методът не се прилага при деца под 5 годишна възраст.