Симптоми и диагностика на алергиите

Кихането, течащият или запушен нос, сърбежи на очите и кожата са най-често срещаните алергични симптоми.
* Кихане: Кихането е начин организмът да се освободи от прах и др. дразнители, като ги изхвърли с нормалните секрети. При наличие на алергия кихането продължава често с дни без причина, като невинаги се отделя секрет.
    * Течащ нос: При наличие на алергия секретът е бистър и воднист за разлика от този при настинка, който е гъст и жълтеникав.
    * Запушен нос: При алергия носът се запушва вследствие набъбването на лигавицата.
    * Сърбеж на кожата: Алергията може да причини кожни обриви, като например уртикария и екзема. Те са най-често срещаните кожни проблеми.
    * Сърбеж на очите: При алергия няма външна причина за често търкане на очите и нищо не облекчава сърбежа дълго време. Клепачите са подути и зачервени.
    * По-тежко протичащите форми са свързани с появата упорита кашлица или затруднено дишане.
    * Понякога острата алергична реакция се изявява с бързо появяващ се и силно сърбящ обрив с изглед на "опарено от коприва", който може да обхване и цялото тяло.
При много тежко и остро протичане може да се достигне и до животозастрашаващ оток на ларинкса - т.нар. "едем на Квинке" или тежък бронхиален спазъм със силно затрудняване на дихателната функция.

При алергични заболявания е важно да се обърне внимание и на наследствеността.
Съществен елемент при поставянето на диагнозата "алергия" е и специфичността в самата изява на симптомите
* Единство по време: съответните алергични симптоми се проявяват през определен сезон от годината (това се наблюдава при сенната хрема, в определени дни от седмицата (през почивните дни например, когато страдащият от алерия отива в провинцията или на вилата, където има котки, други животни или дюшеци, където се събира в изобилие домашен прах) или във фиксирано време от денонощието (всеизвестно е, че пристъпите от бронхиална астма са най-чести през ноща) и т.н.
* Единство по място. Алергични оплаквания се наблюдават само на определени места, където е налице наличие на съответното алергизиращо вещество (само в домове,където има котки, хамстери или декоративни рибки, например, или където се събира много домашен прах и т.н.).
* Единство по прояви. Алергичната реакция винаги протича по един и същи начин (кожни обриви или кихане, хрема и сърбеж в ноздрите или пристъп на задух, съпроводен от свиркащо дишане и др.).

Понякога една форма на алергия с годините може да еволюира в друга - например алергичния ринит - в спастичен бронхит или бронхиална астма.

Диагностициране

* Кожно алергична проба (КАП)
Кожните тестове включват въвеждане на малки количества пречистени алергени с определена концентрация в кожата (в областта на ръката между лакътя и китката). Съществуват три метода:
- Скарификационен тест: прави се много фин разрез или повърхностно одраскване на кожата, след което там се капва алергенът.
- Тест чрез убождане: при него капка от алергена се поставя на кожата, след което тя се пробожда с цел попадане на алергена вътре.
-  Интрадермален тест: алергенът се инжектира подкожно.
При всеки от тези тестове след определен период от време (от 20 минути до 1 час) се забелязва реакция на кожата. Ако тя е положителна, ще се забележи: белег (лека подутина), еритема (зачервяване), както и възможен сърбеж.
Тези тестове се базират на принципа, че при проникването през кожата на страдащия от алергия на специфично алергизиращо вещество, последното се свързва със специфичните антитела, което води до отключване на алергична реакция. Установено е, че ако един човек реагира със задух и кашлица при попадане в дихателните пътища на полени или домашен прах, то е налице вероятност над  95 % и кожно-алергичната проба при него със същите алергизиращи вещества да бъде положителна. По такъв начин наличието на положителна КАП може да покаже коя е причината за алергията.
Важно е да се знае обаче, че е възможно да има фалшиво отрицателни кожни проби.
Кожно-алергичните проби трябва да се провеждат само по време на “светлите” периоди, когато не е налице тласък на алергичните прояви. За да бъде достоверна пробата 2-4 седмици преди това трябва да бъде спрян приемът на противоалергични вещества, каквито са кортикостероидите и антихистаминовите препарати например.

* Кръвни тестове
При тези тестове може да се установи повишената концентрация в биологичните течности и основно в кръвта на специфични клетки, наречени еозинофили, които са едни от главните виновници за имунния отговор. Трябва да се изтъкне обаче, че броят на еозинофилните клетки в кръвта зависи от определен денонощен ритъм, от овулацията и менструацията, от стрес, инфекции и физически пренапрежения и др. Освен това увеличена концентрация на еозинофилни клетки в кръвта има и при редица неалергични заболявания, каквито са паразитните например.
Много по-специфични и важни за диагностиката на алергиите са тестовете, при които се изследва IgE (имуноглобулин Е) в кръвта. Този имуноглобулин има съществено значение за протичането на алергичната реакция - сързвайки се с рецепторите на клетките, съдържащи хистамин - той провокира неговото освобождаяване в кръвта.
Различните симптоми на алергията се дължат именно на действието на освободения хистамин. Затова установяването на повишени стойности на IgE може да послужи като метод за доказване на диагнозата: алергия.
- Общ тест за определяне на серумни IgE антитела в кръвта като тест за алергия
Общият серумен IgE в кръвта е първоначален тест за алергия. Общият IgE е полезен за предвиждане при деца под 3-годишна възраст. Нивото на общия IgE зависи от размерите на засегнатия от алергия орган - сравнително ниско е при алергия на носната кухина, но много високо при обширна кожна алергия.
-  Тест за определяне на алерген-специфични IgE антитела (RAST) в кръвта
Алтернативен тест на кожното тестване. Тестът за алерген-специфични IgE антитела се прилага, когато пациентът има обширни кожни прояви, при възрастни индивиди и кърмачета, при приемане на антихистаминови препарати, които биха затруднили извършването на кожно-алергично тестване или ако след друг тест се очаква опасна алергична реакция. Тестът за определяне на алерген-специфични IgE антитела може да се прилага преди започване, за мониториране на специфичната имунотерапия или да се проследяване ходът на алергичното заболяване.

* Провокационен тест
Принципът на този тест е да се възпроизведат симптомите на алергична реакция чрез поставяне на пациента в контакт с подозирания алерген. Например при наличие на дихателна алергия, за доказване на причинителя на алергията, може да се осъществи инхалакторен тест, който най-общо се изразява във вдишване на предполагаемото алергизиращо вещество и проследяване на реакцията на организма. Инхалаторният тест не е съвсем безопасен, поради които преди провеждането му се вземат съответни мерки за справяне с евентуален алергичен шок.
Освен това, провокационни тестове се правят само тогава, когато установяването на алергена е от първостепенно значение и останалите видове тестове преди това са дали противоречиви и несигурни резултати.


*Функционално изследване на дишането (ФИД)

Това изследване има своето значение за доказване на свръхчувствителност на дихателните пътища, а чрез него може да се прецени и до колко увредена е дихателната функция при страдащите от спастичен бронхит и бронхиална астма.

Comments